Радио интервю от Стюарт (Стю) Тейлър, юни 2016
Фестивал на Книгата в Ню Йорк 2016
Научно-фантастичният разказ на Тодор Бомбов За плъховете и хората (Of Rats and Men) беше награден с Похвала (Honorable mention) на Фестивала на Книгата в Ню Йорк през 2016 г. Фестивалът се свърза с българския писател на място в родната му страна, за да открие неговите вдъхновения.
Ню Йоркски Фестивал на Книгата (НЙФК): Какво запали Вашия писателски интерес?
ТОДОР БОМБОВ: Никога не съм мислил да бъда писател. Просто винаги съм обичал книгите. Още в най-ранна детска възраст обичах да чета, може би защото бях много любопитно момче. В тази моя детска възраст, на 7-8 години, аз написах моите първи стихове. А когато започнах следването си във варненския Висш институт за народно стопанство направих моите първи литературни опити в поетичния жанр. Аз просто почувствах необходимостта да поставям върху белия лист всичките трепети и вълнения в моята глава. Но да напиша разказа за плъховете беше спонтанно и неочаквано.
НЙФК: Както се вижда, Вашият разказ говори за нападение на плъхове. Защо тези твари? Изучавал ли сте ги, за да обрисувате живата картина на тяхното нападение?
Т.Б.: През 1990 година прочетох статия в едно списание, която казваше, че подземията на Московското метро са завладени от огромни свирепи плъхове. Това ме разтърси. Аз бях дълбоко впечатлен от тази представа и тя ме накара да започна да мисля върху човешкото съществувание. Тогава започнах да изучавам плъховете. Започнах да чета всичко за тях. Както се оказа, факт слабо известен, плъховете са най-интелигентните същества след човека – преди кучетата и маймуните! В крайна сметка стигнах до заключението, че човешката раса като господстващ биологичен вид на Земята не е веднъж завинаги даден факт, а може да бъде променен. В тази връзка бих искал да се обърна към всички хора и правителства, към всички корпорации по целия свят – не замърсявайте въздуха, не замърсявайте водата, почвата, планините и океаните! Нека времето за чистота дойде – в умовете и делата! Иначе Плъховете идват! Сериозен съм. Тази заплаха е реална!
НЙФК: Разкажете ни какво е да бъдеш писател във Вашата страна. Имате ли голяма общност?
Т.Б.: До 1990 година имаше голяма общност на писателите в моята страна България и те бяха обединени в професионален съюз или по-скоро в нещо като гилдия, подчинена на официалната тоталитарна власт. Те бяха придворни лакеи, които възхваляваха бившия режим и върховната гнида в него. След 1990 година досега, четвърт век по-късно, писателите у нас не са голяма общност – те вече не са нито голяма, нито общност! Да бъдеш писател в моята страна сега – това е тежко занятие. Да бъдеш писател днес в България е призвание! Но може би това е вечната съдба на писателя – без значение къде и кога.
НЙФК: Вие отбелязахте, че мислите да разширите сюжета с плъховете работейки върху нещо пълнометражно. Разкажете ни за това.
Т.Б.: Да, имам намерение да разширя разказа за плъховете до роман и дори нахвърлих контурите за това. Но сега съм твърде зает с отпечатването на втората ми книга, Социализмът, и в същото време с подготовката на третата ми книга – Homo Cosmicus. Поради това нямам свободно време да започна разширяването на разказа. Може би след година и половина или две бих могъл.
НЙФК: Дали научната фантастика е Вашият главен фокус? Или имате амбиции и в други жанрове?
Т.Б.: През 1981 година, когато започнах следването си във варненския Висш институт за народно стопанство, аз се усъмних в социалистическата система, в която живеех. До края на следването си в 1985 година вече бях започнал писането на главния труд на моя живот Социализмът, който е философски, икономически и политически труд и който ще бъде публикуван след няколко седмици в Съединените щати. Така че писането на научна фантастика не е моят основен стил и главен фокус. Но аз обичам толкова много този жанр. Моята научна фантастика е повече наука и по-малко фантастика. В тази връзка, както отбелязах по-горе, след предстоящото публикуване на Социализмът аз подготвям следващата си книга – романа Homo Cosmicus, който отново е научна фантастика и ще бъде публикуван през следващата година, надявам се.
НЙФК: Кои са забележителните писатели, на които се възхищавате и защо? Някой от техните стилове прониква ли във Вашата работа?
Т.Б.: Моят любим автор изобщо е Маркс – Карл Велики на съвременната философия и обществени науки! Аз се възхищавам от него поради неговата дълбочина на мисълта, аналитичен ум и жигосваща сатира срещу съвременния капиталистически свят. Разбира се, тук трябва да добавя Енгелс, другото Аз на Маркс, защото те двамата са в същност един дух в две тела.
В художествената литература: френските писатели от Просвещението – Молиер и Волтер, поради тяхната остроумна, тънка ирония и неподражаемо чувство за хумор; Джек Лондон – поради неговия приключенски и откривателски дух, дух на свобода на първите заселници на Америка, които дръзнаха да проправят пътеки в един див, див свят; Достоевски и Булгаков – поради тяхната философска белетристика.
В научната фантастика – Станислав Лем, Артър Кларк, Айзък Азимов, Рей Бредбъри – защото тяхната научна фантастика е фантастика за размисъл, за разлика от огромната маса съвременни упадъчни измислици. Техните научно-фантастични творби се борят със сложни въпроси и дават до известна степен истински образ на бъдещия свят.
Всички тези велики писатели напояваха моя ум и дух. Но единственият, който остави най-дълбокия отпечатък върху моя писателски стил, несъмнено е Маркс.